КА̀КИЦА, зват. -е, ж. Диал. Гальов. Кака. Она на [калина] зълва говори: / „Сестрице, мила зълвице, / я да ми дадеш бели дар, / родата да си додарим.“ / А зълва си ю думаше: / „Какице, мила снашице, / яз немам дар да ти дадем, / нел си отиди у село, / у село има еврее, / та си докупи бели дар, / та си додари родата!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 326. Чула е Елка, разбрала, / че, кажу, яко далеко. / Снае си на скут припадна: / — „Какице, не плети си ме, / майчице, не давай си ме.“ Нар. пес., СбВСтТ, 132.