КА̀КИЧКА1, зват. -о, ж. Умал. от кака. — Не пий, какиното момче, защото ще станеш мечка .. Стигнали трети кладенец .. — Ще пия, какичко, защото умирам от жажда! — заплакал Иванчо. А. Каралийчев, БС, 7. — Да не закачаш кака си Николинка .. Я виж колко е хубавинка .. цункай я де! Защо не цункаш какичка си. Г. Райчев, ЗК, 45. Момченца и момиченца, още не тръгнали на училище, започнаха да идват с батьовците и какичките си при него, за да послушат и те приказките и стихотворенията, които той разказваше. .. Г. Русафов, ИТБД, 63. ● Нар-поет. како, какичко. — Како, какичко, кажи им [на синовете си], сестрице, да не стрелят, ще изгорят [жандармите] плевнята с тях барабар. К. Георгиев, ВБ, 63. Гледа го [заскрежения прозорец] Румяна плахо. / Приближава тихо тя. / А Чавдар прошепва: — Како! / Какичко! Цветя, цветя! М. Лъкатник, ВП, 72.
КА̀КИЧКА2 ж. Диал. 1. Кокиче.
2. Водно блатисто цвете с пълзящо коренище и едри жълти цветове; жебина, водно лютиче.
3. Цвете паричка (Ст. Младенов, БТР).