КАКОФО̀НИЯ ж. 1. Обикн. ед. Муз. Неритмично, хаотично натрупване на тонове, обикн. при ансамблово изпълнение, което създава неприятно слухово впечатление; неблагозвучие. От неизменния транзистор на рамото на единия се излъчвала някаква джазова какофония. Тарас, ТМ, 61. Доколкото мога да съдя по любимите на Едит шедьоври, главната и единствена цел на сериозния джаз е да покаже, че и най-приличният мотив може да се превърне с малко усилия в адска какофония. Б. Райнов, НН, 371.
2. Разг. Силен шум от едновременно високо говорене, викове на много хора, събрани на едно място, от различни звукове, музика и др.; силна глъчка, врява, глъч, гълчава. Това е празникът, .. Една огромна, разлята и размърдат маса от градски и селски облекла, една лудешка и радостна какофония от звуци, един облак от златен прах, мирис на зюмбюл, на мента и бергамонт. К. Константинов, ПЗ, 12.
3. Разш. Разг. Безредно, безразборно натрупване на различни предмети; хаос. Из какофонията от всякакви лъскави уреди, които ни заобикаляха, той измъкна една също такава машинка за кафе. Л. Дилов, МСП, 92.
— От гр. κακοφωνία прeз рус. какофония, фр. cacophonie или нeм. Kakophonie. — Друга (разг.) форма: какафοния.