КАЛЀКО м. Диал. Мъж на майчина или бащина сестра; свако. Ала случвало се е учен и богат да вземе обикновена жена от селото. Ето, да речем — калеко ѝ Танас. Сега вече той е пропаднал човек, но па времето е бил богат и учен, доктор, а се е оженил за леля ѝ Жечка. Г. Караславов, ОХ I, 56. Дяконът, .., посрещна приятелски Кралича, когото вече познаваше по кратките разяснения на калека си. Ив. Вазов, Съч. ХXII, 27. Йотговаря, джанъм, / младо меанаджийче: / „Йой си та тебе, / бре сирак Георги, / .., / мой мил калеко, / халал ти сторвам / гюзелим Янкя.“ Нар. пес., СбНУ ХLVII, 88.
— От гр. καλός ‘хубав, добър’.