КАЛЕНЍЦА ж. Диал. 1. Глинена паница. — „Петре, на ти двайсе пари, па айде иди земи една каленица (паница) да купиш грах (..), та да ручаме!“ Нар. прик., СбНУ X, 150. Утринта от зетова страна се повръща каленицата с простата шамия. СбНУКШ ч. III, 55. Донася [младата невеста] вино, вода в каленица, лейка, мие краката на гостите и т. н. Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11, 127.
2. Количество, което се съдържа в такъв съд. — И яз бех тамо на сватбата и ми дадоа една каленица манджа. Нар. прик., СбНУ X, 141.
3. Глинена чаша. Защо, Тодорке, не черпиш / със чаша сребърницата, / а ти ма черпиш, Тодорке, / със чаша каленицата? Нар. пес., СбНУ XLVI, 29. Събрали са се дружина / навърх на Стара планина, / на наша вита бачия, / червено вино пиеха / със чаши, със сребреници, / а байо вино пиеше / със чаша, със каленица. Нар. пес., СбНУ XV, 23. Повела е Йова два коня на вода — / .. / Брату коня пои с чаша каленица, / с чаша каленица, със мътна водица. Нар. пес., СбНУ XLIV, 250.
4. Каленка.