КАЛЕСА̀Р м. Диал. Човек, който кани на сватба, годеж и др. — Тота, на Биязите, те кани на сватба и му подадоха плоската. И от момчето, Мишо Бъчваров. Радостно усмихната, отвори вратата на колесарите баба Габюрица. М. Яворски, ХСП, 153.


Източник: Речник на българския език (онлайн)