КАЛИГРАФЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Калиграфски; калиграфен, калиграфичен. Полковникът пристъпи отмалял до писмената си маса и се отпусна на стола .. Тогава погледът му падна върху червения трендафил във французката гилза, .. и изведнаж се закова върху един голям лист, на който с едри калиграфически букви бяха написани думите: докладна записка. Св. Минков, Избр. пр, 27. Влязох в един голям салон, .., който беше меблирован доволно разкошно и по стените на когото висяха образци от калиграфическото изкуство на учениците. Знан., 1875, бр. 20-21, 321.

КАЛИГРАФЍЧЕСКИ. Нареч. от прил. калиграфически; калиграфски, калиграфно, калиграфично. За да покаже по-голямо презрение към тоя клас хора, т. е. граматиците, той не обръщаше никакво внимание на сички ония писма, които бяха написани калиграфически. З. Стоянов, ЗБВ I, 394.


Източник: Речник на българския език (онлайн)