КАЛПАЗА̀НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който се отнася до калпазанин. Той влязъл в знаменитата полска калпазанска дружина, която правеше фалшиви руски каймета толкоз изкусно и ги разпространяваше в Русия с такваз честита смелост. Св. Миларов, СЦТ, 47. Портата се още са мами, че с такивато калпазански коварности ще сполучи да замаже очите на цяла Европа. НБ, 1876, бр. 50, 194.


Източник: Речник на българския език (онлайн)