КАЛПАЗАНУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Разг. Мързелувам, безделнича, лентяйствам. Учителката не е доволна от нея говори в часа, калпазанува, не пише, не учи. Δ — Ти ще калпазануваш до среднощ, а аз ще те чакам.


Източник: Речник на българския език (онлайн)