КАЛПАКЧЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Мъж, който изработва или продава калпаци. Иван пък беше калпакчия и умееше да шие хубави калпаци. Св. Минков, ПК, 30. Един калпакчия, застанал пред дюкянчето си, .., въртеше надянат на лявата си ръка нов калпак и леко го пердашеше с гладка пръчица. Т. Харманджиев, Р, 63. Най-голяма слава на смехотворец си спечели Босната Андон. Калпакчия, той малко се боеше от европейската конкуренция, защото знаеше, че селяните не могат ни зиме, ни лете без калпак. Ст. Чилингиров, ХНН, 205. Калпаците им [на турлаците] били качули. Тях ги работели не калпакчиите, а кюркчиите. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 303.
— От тур. kalpakçi.