КАЛПА̀ЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от калпак (в 1 знач.); малък калпак. Най-после откъм общината се зададе и самият бай Гешо кметският, .. Калпачето му, малко и свито, седеше кривнато като гнездно на голямата му побеляла глава. Ст. Даскалов, БМ, 33-34. Не можеш позна, .., че този и този солдатин до вчера е носил цървули с подлоги, .. Обтегнал сега на краката си ония дълги, .., лъскави войскарски ботуши, ..; крехнал онова ми ти хубаво калпаче с кръст или с левче насред. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 5, 11.