КАЛТАБА̀НИН, мн. калтаба̀ни, м. Остар. и диал. 1. За човек, кон, вол — тежък на работа и на ход.
2. Прен. Развлечен човек. Между тях [диванетата] бе първий / и най-важна птица / Глигор челебия, / .., / тялом калтабанин, / духом калпазанин. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр I, 196.
3. Прен. Измамник, лъжец (Ст. Младенов, РЧД, 1947).