КАЛТА̀К1, мн. -ци, м. Остар. Седло без подопашник. Седлото на коня му беше черно — калтак, без никакви украшения. Ц. Гинчев, ГК, 382. Оня човек [който спасил змията] после станал богат и се оженил .. Жената му била тежка и во една неделя станали да идат на мандрата. Направил конте, турил калтаците, яхнали и двамата на конете. СГ, 1894, кн. 4, 37.
— Typ. kaltak.
КАЛТА̀К2, мн. -ци, м. Разг. Неодобр. Неморален, безнравствен, долен човек. Стой по-далече от него. Калтак е той, не знаеш кога и как ще те натопи.