КАЛУ̀ГЕР1 м. Духовник, който е дал обет да води безбрачен, аскетичен живрт в манастир; монах, инок. Беше се научил, че в Зографския манастир има школа и там се научават много науки, но с условие, ако се съгласи човек да стане калугер. Жадният за наука Стефан нарами един ден торбата с хляб и солчица и потегли към Зограф. Д. Немиров, Б, 39. По смъртта на родителите си той се постригал в един манастир за калугер. Ив. Вазов, Съч. XV, 32. Тука трябва да забележим, че бялото духовенство в България съвсем са отличава със своите свойства от черното, т. е. от калугерете. НБ, 1876, бр. 18, 71. Манастир ке правам, / во гора зелена, / калугер ке бидам, / тебе ке те изповедам, / греовете да ти простам. Нар. пес., СбНУ X, 44. Поп и калугер не дават, защо имат по две ръки — с едната зимат, с другата благославят. Погов., Π. Ρ. Славейков, БП II, 67.
◊ На калугеро децата заплакали. Диал. Ирон. Употребява се, за да се подчертае, че някой не го е грижа за нещо; че не се е разтревожил.
КАЛУ̀ГЕР2 м. Черен лешояд. Aegypius monachus.