КАЛУ̀ГЕРОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Калугерски. Ханджията държеше за особни случаи чисто калугеровско вино. Т. Влайков, БСК III, 283. На другия ден пак трябваше да са бъхти път към село Баня, от гдето е пътят за калугеровския манастир. З. Стоянов, ЗБВ I, 363.