КАЛУ̀ГЕРСТВО, мн. няма, ср. 1. Събир. Всички лица с калугерски сан, които са дали обет за безбрачен, аскетичен живот в манастир; монашество, иночество. В турско време църквите били опожарявани, калугерството — гонено, манастирите — разграбвани.
2. Битие, начин на живот на калугер; калугеруване. Константин са разболя в Рим, прие калугерството, името му беше наречено Кирил, и на 14 февруарий 868 г. умря на 42 год. от рождението си. Р. Каролев, УБЧИ, 17. Туй калугерство, рекох, и то не си е работа и като турнах книжката в джоб, реших да се върна в манастира, да си прибера партакешите. П. Р. Славейков, БП I, XXIII.