КАЛФУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Работя като калфа. Шест години калфува бае Крачун и на седмата година еснафската „лонджа“ го записа като майстор в ковашкия еснаф. М. Георгиев, Избр. разк., 227.


Източник: Речник на българския език (онлайн)