КАЛЪПЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Простонар. Обикн. в съчет.: Калъплия фес. Фес, който е правен на калъп. В кафенето надникна стар турчин с побеляла брада, чисто облечен. Чист калъплия фес потъваше дълбоко над ушите му. Д. Марчевски, ДВ, 63. Подиря им [на комисията] вървяха една цяла върволица ефендета с калъплии фесове. З. Стоянов, ЗБВ III, 254.
— От тур. kalipli.