КАЛЪ̀Ф м. Обвивка, ушита от плат, кожа, мушама и под., която служи за предпазване на някакъв предмет от повреждане. Седеше в тежкото, старо канапе, облечено в нов зеленикав калъф, по горна риза, с вратовръзка въпреки задухата. Ем. Станев, ИК III и IV, 356. Железните кревати с пиринчени топки бяха покрити с дебели шарени черги. Хасените калъфи на възглавниците издаваха дъх на синка и гладене. Д. Димов, Т, 10-11. Той се върна в хотела, .., като носеше, .., един малък куфар и една китара в калъф. Тоя калъф беше от червен плат, като торба, набрана и стегната при дръжката на китарата. Й. Йовков, ПГ, 13. По платформите на вагоните стърчеха облечени в зелени калъфи оръдия, виждаха се тумбести прожектори, военна техника, непознати машини. Й. Радичков, ГП, 6. Съседът ми отляво полюбопитствува и ме попита: — Мога ли да знам, какво е това в калъфа, дето... — Рибарски прът. Д. Калфов, КP, 75. Стоян отвътре викаше: / „Бре, боже, бре, мили боже! / Нямам ли нийде някого, / .. / да ми кавали донесе, / кавали със калъфите.“ Нар. пес., СбГЯ, 51-52. // Твърда обвивка обикн. с формата на предмета, който се поставя вътре, за да се съхрани. И след пауза попита с поглед към гърдите на мичман Андреев, на които висеше фотографически апарат в кожен калъф. — Можахте ли да направите снимки? П. Спасов, ХлХ, 305. И така, .., тоя медицински апостол току измъкна цигулката си из калъфа, .. и рече: — Сега ще ти посвиря. Ст. Даскалов, ЕС, 306-307. Той разкопча сръчно долните две копчета на куртката си, измъкна тежък, лъскав парабелум без калъф и освободи предпазителя. Г. Караславов, ОХ IV, 601.
— От араб. през тур. kilif.