КАЛЪ̀ФЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от калъф; малък калъф. На двата колци на оградата беше вързано въженце и на него белееха прострени чаршафи, калъфчета на възглавници. Ем. Коралов, ДП, 38. За различни цели и разстояния той употребяваше три вида очила, които в разноцветни калъфчета стърчаха от джоба на работната му сатенена рубашка. Д. Кисьов, Щ, 129. Наспоряд с иконата божа матер висяха два пищова, .. и револвер, турен в ново мешинено калъфче. З. Стоянов, ЗБВ I, 321.