КАЛЪ̀ЧЕВО, мн. няма, ср. Диал. Растението жълт кантарион. — Удари ли се, момчето ми? Охо, целият ти пръст е цъфнал! В Ряовица ще се отбием при моята баба да го намаже с калъчево и да ти го превърже с едно парцалче. А. Каралийчев, ТР, 190.
— Друга форма: калъ̀чово.