КАЛЪЧЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Остар. и диал. 1. Който носи калъч. Събрали ми са, отбрали / дор до дванайсе юнаци / .. / Че кой им беше войвода — / Димитър калъчлията. Нар. пес., СбНУ XXVI, 160. Хайдут-каба например е била сборище на хайдутите, страшните „калъчлие“ люде, въстанали против потисниците и агите. Н. Хайтов, ПП, 92.
2. Който е причинен, направен от калъч. Дали знаеш мене, ил не знаеш, / кога беше пръвна размириа, / .., / и ти иде, Марко ле, на войската, / та донесе седемдесе рани, / седемдесе рани куршумлии, / осемдесе рани калъчлии. Нар. пес., СбНУ XI, 26-27.
— От тур. kiliçli.