КАЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; каля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Придавам твърдост, якост на метал, стъкло и др. чрез силно нагряване, последвано от бързо охлаждане; закалявам. Ще млатят една седмица време, ще омесят старо желязо, ще го калят и ще направят наковалня и за него. Й. Радичков, СР, 108. Купя една ока сурово желязо, .., изработя го, каля го, па от него правя ония тънки стрелици, что показват часовете. Лет., 1874, 249. Тоже и за иглата, с която шиеш, колко человеци са били заняти да извадят рудата, да отделят желязото, .., да го режат, острят, дупчат и после да го калят за игли. ИЗ 1874-1881, 1882, 120.
2. Правя някого да стане физически устойчив, издръжлив на студ и други неблагоприятни условия; закалявам. Недоимъците бяха го състарили, но тежката работа, суровият живот и чистият планински въздух бяха го калили. Г. Караславов, Избр. съч. V, 251. Мене никой не може да ме убие, че съм кален .., Змеева майка рекла: „.. хайде да калиш и моя син.“ Нар. прик., Христом. ВВ I, 28.
3. Правя някого душевно, нравствено устойчив на всякакви беди, несгоди, мъки, лишения трудности и др.; закалявам. При това неволята и страданията са велики учители: те събуждат сили, те каляват нравствено. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 222. Тръгнах по справки. Давах заявления, ходих в общината, после пак в данъчното. После пак услуги на жалната вдовица и т. н., и т. н., братя мой, отидоха два месеца, та се не видоха. Първия месец прекарах тежко. Втория вече привикнах и си рекох: Ето един случай да си каля волята — и устоях. Калих я, та стана челик. Елин Пелин, Съч. IV, 212. От няколко годин, / ту в Влашко зиме хъш, нехайник за прехрана, / ту лете зъл хайдут низ дебри по Балкана, / той своя пламен дух в борбите бе калил. П. Славейков, Съч. III, 43. Като ученик и последовател на отец Паисиевата школа, Ил. Михайловский успял вътре в самата столица на Гърция да огласи в народно съзнание и да кали в народно чувство тези свои съотечественици и съученици, които в качеството на гърци били дошли да свършат гръцкото учение и да станат съвършени гърци. Лет., 1876, 36. калявам се, каля се страд. Истинският човешки характер като стоманата се калява от топлината на успехите и от мраза на неуспехите. Е. Карамфилов, Б III, 58.
КАЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; каля̀ се св. Непрех. 1. За метал — ставам твърд, як чрез силно нагряване, последвано от бързо охлаждане; закалявам се. Ако стоманата се нагрее над 850° и бързо се охлади, тя се калява и придобива много висока твърдост и голяма крехкост. При удар лесно се чупи — нарича се люта стомана. За да се намали крехкостта ѝ, калената стомана се отвръща чрез загряване при 200-400°. Ив. Гълъбов и др., Хим. IX кл, 1958, 100-101. Изчука заедно с калфата си, надве-натри, една тесла на мющерията си, .. Трябва най-сетне да се кали, а с какво — с вино. Ил. Блъсков, СК, 53.
2. Ставам физически устойчив, издръжлив на студ и други неблагоприятни условия; закалявам се. Жътварите не се страхуваха от жарките лъчи и не ги заболяваше кръст от непрекъснатото навеждане .. Каляваха се за голяма жътва в Елнъзач. К. Петканов, СВ, 105. Дядо ми си сваляше колана и ме налагаше хубаво с него. Баща ми вика да не ме бие с колана, а дядо ми казваше, че така трябва да се калява човекът. Й. Радичков, НД, 88.
3. Ставам душевно, нравствено устойчив на всякакви беди, несгоди, мъки, лишения, трудности и др. Нямаше нищо триумфално в тая ограда, .. дето душите се каляваха тайно в горнилото на страданията и дето капеше кървавият пот от челото на България. Ив. Вазов, Съч. XI, 176. Огън патриотически е текъл в сърцата и цяло поколение е расло и се е калявало в дух на пламенна преданост и самоотвержение към отечеството. К. Величков, ПССъч. VIII, 14. Но които са със здрав разум и с як дух, тии у самата тая борба [със сиромашията] ся калят, та станат силни, уверени на себе и победоносни. Й. Груев, СП (превод), 16-17.