КА̀MAК, мн. ка̀мани и ка̀мъне, камъня̀ и -ци, м. Остар. и диал. Камък. Леглото на реката криволи като змия из белите камаци, по които са млъзга сякаква риба. З. Стоянов, ЗБВ II, 74. Когато аз ся качвах по стълбата, тя преглеждаше един пръстен, украшен с многоцетш камаци. X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 27. Скарали се Цона, Цона и Велика, / кой ще да ми земе гиздави Николча. / През плет се карат, с камане се бият. Нар. пес., СбВСтТ, 525.