КАМАРА̀Д, обикн. ед., м. Рядко. Другар. Когато въжето се опнеше над пропастта между двата стълба и заблестеше като струна, Василев замислено постояваше на върха на стълба и му се любуваше като на свое изкусно дело. — Камарад, отлично, отлично! — викаше отдолу австриецът инженер. X. Русев, ПЗ, 98-99. Солдатите .. (на шпиона). Дайте малко огън на камарада! Шпиοн. Земнете. (солдатите зеха огън и отидоха). Хр. Драганович, НБ (превод), 83.
— Фр. camarade.