КАМБА̀НА ж. 1. Метален предмет с крушовидна форма и широк отвор откъм долния край, със закрепена подвижна вътрешна част — език, който произвежда характерен звук, звън при удряне. Всред селото ни сега се издига хубава бяла черква, с кубе и камбана. О. Василев, ЖБ, 15. Покачи се [Калитко] на покрива, а оттам се провря в самата камбанария. Бронзовата камбана тихо звънна, когато стъпи на дъските. Ив. Хаджимарчев, ОК, 96. Прочутата Асеневска столица гърмеше от звука на клепалата на многобройните си черкви и на камбаната на храма „Свето Възнесение“. Ив. Вазов, Съч. XIV, 3. Изведнъж чукна камбана. Великденска камбана! Й. Йовков, ПГ, 152. За ориентиране на заблудилите се из мъглите и нощната тъмнина туристи при хижата има сигнална камбана. П. Делирадев, В, 278. На монумента „Знаме па мира“ край София има много и различни камбани от цял свят. Леене на камбани.
2. Спец. Част от устройство или от организъм с форма, подобна на този метален предмет. Самото нагряване [на дъгите за бъчва] се извършва по няколко начина. Най-употребяваният начин е нагряването с пара под дървени или железни камбани. В. Цветков и др., МТД, 106. Диаметърът на всички съединителни тръби трябва да не е по-малък от 40 мм, а разстоянието между формата и вакуумната камбана трябва да бъде възможното най-малко .., за да се осигури максимално отвеждане на газовете. Р. Ранков и др., М., 268. Медузите плават леко, като свиват камбаната, изхвърлят водата и се движат подобно на ракета. Д. Славчев и др., БМ, 43. Камбана на звънец. Камбана на телефон. Камбана на часовник.
3. Само мн. Муз. Оркестров ударен инструмент с определен тон и форма на обърнати надолу чаши от бронз или стъклени, метални или месингови тръби, окачени на рамка. Ударните инструменти делим на две групи. Тоновете на едната група са с определена височина, а на другата — с неопределена височина. Към първата група спадат: тимпани, звънчета, камбани и ксилофон. Пеене VI кл, 92.
◊ Отърсвам / отърся праха (пепела) на камбаните. Обикн. в св. Диал. Умирам. Здрав мъж беше, а и се пазеше много, но и той отърсил праха на камбаните. Чуква ми / чукне ми камбаната. Обикн. в св. Диал. Умирам. Полакомил се за имот, целия свят иска да е негов. Мисли, че ще векува, но и на него ще му чукне камбаната.
— От ит. campana през гр. καμπάνα. Други (диал.) форми: ка̀мбал, ка̀мбала, ка̀мба̀ло, ка̀мбано, камба̀н, кампа̀н.