КАМБАНАРЍЯ ж. Черковна кула с една или повече камбани, понякога с клепало; звънарня, звънарница. Камбанарията му [на Шипченския манастир] има седемнадесет камбани, най-голямата от които тежи 11 634 кг. Л. Мелнишки, ПП, 21. Крепостта, която извишава кули и камбанарии в западния край на котловината, е византийска крепост. Й. Вълчев, СКН, 7. Найден Клисаря беше се качил на църковната камбанария и усърдно биеше желязното клепало. Г. Райчев, ЗК, 99. Казваха, че в селото имало чудна и оригинална стара черква .. Но там видяхме само една проста, дървена камбанария с малка камбана. Й. Йовков, Разк. II, 126. Една част от въоръжените [перущенци] са намирале в черковата, а други засядале в камбанарията. З. Стоянов, ЗБВ III, 285.
— От гр. καμπανάριον. — Друга (диал.) форма: кампанарѝя.