КАМБА̀НКА1 ж. 1. Умал. от камбана (в 1 и 2 знач.); малка камбана. Камбаната — виждаше се, че беше малка селска камбанка — продължаваше да бие. Й. Йовков, ПГ, 152. Училищният прислужник излезе пред вратата и хвана връвчицата, която висеше от езика на камбанката под стряхата на входа. Т. Харманджиев, Р, 103. В ниската опушена сграда на кантона няма тишина и спокойствие. През час-два удря камбанката на звънеца и съобщава: иде влак, спусни бариерата! Л. Галина, Л, 24. Най-голямата черноморска медуза — пилема — има ширина на камбанката си до 40 см. К, 1963, кн. 4, 15.
2. Малък звънец; звънче. Камбанките, окачени по кожените хамути, звънтяха. Ст. Сивриев, ПВ, 77. По здрач, когато от бърда, чукари / се спуснат ручейчетата отвред / на звънналите медни хлопатари / с камбанката на югича отпред; / .. — / тогава песен от ветрец довяна / се понесе... Бл. Димитрова, Л, 69.
◊ Ритвам / ритна камбанката. Обикн. в св. Диал. Умирам. Заохкал, засвивал се човекът и докато разберат какво му е, ритнал камбанката.
КАМБА̀НКА2 ж. 1. Едногодишно или многогодишно тревисто растение с бели, розови, лилави или сини цветове, които приличат на камбанка; звънче2. В гората пък ще срещнете петровия кръст, жълтия лен, синята тинтява, камбанката с големи лилави звънчета. Ив. Димитров, ОП, 24. Надничат нацъфтели шипки, поклащат се на тънките си дръжчици виолетови камбанки. П. Бобев, ЗП, 52.
2. Бот. Род тревисти растения от семейство камбанкови (звънчеви), разпространени предимно в предпланините и планините, някои видове от които са декоративни. Campanula.