КА̀МБИО, мн. няма, ср. Остар. Банк. 1. Разменни платежни средства в чужда валута. Вследствие износа ни в страната постъпи повече злато и търговците успяват да купуват по-лесно камбио за навън. Бълг., 1902, бр. 452, 1.
2. Цената, по която се купуват чуждите ценни книжа. Погасените облигации и купоните в чуждестранни монети се деконтират по дневния курс на камбиото. Бълг., 1902, бр. 483, 1.
3. Разликата в стойността при превеждане на суми от една държава в друга.
4. Право за превеждане на пари от една държава в друга (Т. Панчев, РБЯд).
— Ит. camibo през гр. κάμπιον или тур. kambio. — Цариградски вестник, 9. V. 1853 (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1953, 243).