КАМБУ̀РЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Гърбав. Зойка .., се караше на воденичарите: — Какво зяпате, бре? Не можете ли да помогнете? — грабна тя палтото, с което се беше наметнал камбурестият воденичар. Ст. Мокрев, ЗИ, 14. Аз често хвърлях с участие погледи към Колчовото семейство. Старата, .., с изострена брада и с нос камбурест. Ив. Вазов, Съч. IX, 17. На северозапад и запад се вълнуваха главите и гърбовете на Мара Гидик, .., Амбарица, а далеко в синината на небето зад нея, — камбурестият гребен на Витоша. Ив. Вазов, Съч. XVII, 89.