КАМБУРЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Диал. 1. Гърбав.
2. Обикн. за калпак. Който е издут, изпъкнал нагоре. Тембих чини царе Мурад бего, / тембих чини по сичката земя — / да не яаа коне айгърлии, / да не носаа капи камбурлии. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 51.