КА̀МЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Каменен. Над жалките къщурки с плочни покриви възвишава се гол рът с камени гробища на върха. Ив. Вазов, Съч. XVI, 97. Той [месецът] ще наведе очи надоле в дълбокия камен кладенец и ще види малкото черно дяволче, което гони вечерно време закъснелите момчета. А. Каралийчев, ПС I, 23. На това място се намира един камен кръст, за когото разказват, че бил побиен от един руски консул. П. Хитов, МП, 58.
КА̀МЕН м. Остар. и диал. Камък (в 1, 3, 5, 6, 7 и 8 знач.). Тая порта, .., издигаше над пътя своя гигантски скелет от кирпич и камен и хвърляше обаянието на една старинна, средновековна легенда в тая цветуща местност. Ив. Вазов, Съч. XXV, 72. — Ха да останем и тая нощ! Останахме. Гладни. Разшавахме се да търсим разни треви, коренчета, ама що има по Кръстец. Голо. Камен. Д. Талев, ПК, 631. Който хвърля камен, на главата му пада. Послов.
◊ Камен преткновения. Книж. Трудно преодолима или непреодолима пречка, затруднение в работата, в живота на някого. — Аз съм толкова по-стара от Илия, разбираш ли?.. Утре той може да се размисли, да съжали. Освен това за Петето трябва да мисля... Касабов изведнъж се разсмя .. — Виж ти къде бил тоя камен преткновеиия — каза баща ѝ. Ем. Манов, ДСР, 477-478. Ние ще са постараеме да разгледаме тия плачевни и проклети условия, които са биле за славянете камен преткновения към цивилизацията и напредока. НБ, 1877, бр. 68, 263.