КАМЕНЍСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За земя, път, почва и др. — който е с много камъни; каменлив. Кръв и пламъци бе видял много и душата му [на харамията] вече жадуваше за друго — искаше покой, тих дом, парче камениста земя. П. Константинов, ПИГ, 129. Това село цялото е в дере, ... И окото се радва, като гледа къщите и плевните надвесени над реката, ала дворовете са малки и каменисти. А. Дончев, ВР, 52. Още два часа вървя в планината, .. Крачеше ту по мека, ту по камениста пътека, катереше се по гол склон с лишеи и измит камънак. Б. Несторов, АР, 93. Дивата коза трепна и като вдигна тревожно глава, вгледа се в каменистия склон, отдето бавно се свличаше някакво едро животно. Ем. Станев, ПГВ, 118. Копитата му [на коня] загърмяха по сухата камениста улица и събудиха селските кучета. К. Петканов, МЗК, 164.
2. Каменен (в 1 знач.). През широкия процеп планински, .., шумно и пѐняста се хвърляше през каменисти прагове надолу към пропастта реката. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 6. Кирки, лопати и лостове ровят рохкавата влажна пръст .. Стигат до каменисти пластове. Г. Караславов, ПМ, 20.
3. Прен. Който е изпълнен с трудности, препятствия. Още рано аз съм тръгнал по трънливия и каменист път на живота и ще вървя по него докрай. Стр. Кринчев, СбЗР, 360. — „Братко! — почна той [Гараганов] с лиричния си тенор. — Ние, твоите другари от театъра, които най-добре знаем колко стръмен и каменист е пътят към чистото изкуство; ние, които деня и нощя горим в огъня.“ Д. Калфов, Избр. разк., 70.