КАМЕНЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Каменист. Лете, когато водата съвършено пресъхне и когато каменливият насип на речището се нажежи и побелее, това голо, без зеленина и почти без дървета село добива нерадостен вид. Елин Пелин, Съч. I, 16. Отпуснатите сабли звънтяха по каменливия път, зад нас идеха снажни и силни хора. Й. Йовков, Разк. II, 95.