КАМЕНОВЪ̀ГЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се състои от каменни въглища, в които има каменни въглища. Тези именно някогашни папрати, хвощове и плавуни са дали материала, от който са се образували каменовъглените залежи, Бтн V и VI кл (превод), 179. Кафявите каменни въглища имат широко разпространение у нас. Засега най-голямо значение за страната ни има Димитровският каменовъглен басейн. Геол. IX кл, 59. Миньорите забиват по-дълбоко кирките си в каменовъглените пластове. А, Каралийчев, НЗ, 234-235.
2. Който е свързан с добива, с производството на каменни въглища. На южния край на тая долина се белеят димове от запалени каменни въглища и ни обаждат, че наближаваме Перник, със знаменитата си каменовъглена мина. Ив. Вазов, Съч. XVII, 142. Каменовъглената промишленост е един от основните отрасли на тежката промишленост, основа на народното стопанство. X. Попйорданов и др., ПИ, 10. Каменовъглени рудници. Каменовъглени шахти.
3. Който е резултат от преработването или използването на каменните въглища. Равното поле беше покрито с чист, девствен сняг, а над София висеше огромен плосък облак от червеникава мъгла и сив каменовъглен дим. Д. Димов, Т, 150. Естествени горива са кафявите и черните каменни въглища, .., а изкуствени са онези, получени чрез някаква преработка, като например каменовъгленият кокс или полукокс, дървените въглища, различните видове брикети. К. Славомиров, Т, 301. Те [опитите] имаха за цел да докажат кое е онова вещество в каменовъгления катран, което довежда именно до разрастването на рака в опитните животни. Р. Райчев, НКД, 99— 100. Каменовъглени сажди.
◊ Каменовъглен период. Геол. Карбон, карбонски период. През каменовъгления период, който се характеризира с топъл и влажен климат и буйна папратовидна растителност, се появили нови форми стегоцефали, достигащи до 4 м дължина. ОБиол. X кл, 136. Каменните въглища в Свогенския и Добруджанския район са образувани през каменовъгления период.