КАМЕНОДЀЛЕЦ, мн. -лци, м. 1. Човек, който се занимава с обработка на камък. — Някога мечтаех да вая паметници, а сега съм обикновен каменоделец, правя надгробни кръстове и обезсмъртявам смъртните. Д. Спространов, С, 10. Няколко души зидари поправяха коритото ни поточето, строяха подпорна стена. Няколко други каменоделци удряха с чукове, оформяха камъни за стената. П. Проданов, С, 130. Сократ беше син на сиромаси родители. Изпърво той е работил занаята па баща си, който беше каменоделец. У, 1871, бр. 13, 200.
2. Рядко. Човек, който се занимава с вадене, къртене на камъни за строителни и др. цели; каменар1. Кариерите, това са големи гранитни блокове, разбивани с длета и чукове от по двама-трима работници .. Чукат по цял ден каменоделците, ядат черен хляб с чушки и домати. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 414.
3. Рядко. Човек, който се занимава с трошене на камъни за настилка на пътища, улици и под.; каменар1. Каменоделците, дялат блокчета и заменят вехтите калдъръми с равни пътища. А. Каралийчев, ПД, 76.