КАМЕНОДЯ̀ЛАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. 1. Само ед. Каменоделство; каменоделие. То [сладкогласието] е само тогаз добро, когато гласовете му са сговорят с мисълта на изричанията, а пък изричанията му да вдъхнуват добродетелни сещания. Кунописането, каменодялането и другите тънки занаяти трябува да имат истата помисъл. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 13.
2. Творба, изделие на каменоделец. Тия каменодялания [в Египет] са най-ветите дири, що човек е оставил на земята. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 16.