КАМЕНОПА̀Д м. 1. Свличане, падане на отломъци, на късове скална маса при естественото рушене на скалите в планински местности. Най-очебийните промени са свързани със срутищата, каменопадите и особено лавините и наводненията. М. Гловня и др., Р, 23. Няколко ученика от Радуил се силеха да възлязат право нагоре по стръмните западни сипеи на непристъпния връх и Николайчо ги възпря. Разбрали опасността от каменопади, учениците го послушаха и тръгнаха с него. А. Христофоров, П, 8. В малка ниша [в планината], добре защитена от каменопадите, решихме да организираме първия си бивак .. Сънят ни бе нарушаван само от прелитащите с остро свистене камъни. Е, 1980, бр. 1035, 3.

2. Мястото, където падат, свличат се отломъци, късове скална маса в резултат на естественото рушене на скалите. Специална маркировка ще има при местата, където има опасност от лавини, на каменопадите, на свлачищата и сипеите. ВН, 1958, бр. 2024, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)