КАМЕНОРЕЗБА̀ ж. 1. Само ед. Художествено обработване на камък. Каменорезбата е намирала приложение при украсата на дворци и църкви както в Европа, така и на азиатския континент.
2. Украса, най-често на сгради, изработена от камък. От XII столетие градовете се издигнали и забогатели. Тогава започва епохата на готика с високите, пробождащи небето църковни камбанарии, украсени с каменорезби. Б. Божиков и др., ИО, 30.