КАМЕНОТРОША̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е предназначен за разтрошаване, трошене на камък. По склоновете на хълма слизат каменотрошачният и бетонният завод с огромни циментови силози корита, с подвижни елеватори. З. Сребров, Избр. разк., 190. Каменотрошачни машини. Каменотрошачна инсталация.


Източник: Речник на българския език (онлайн)