КАМЕРЮ̀НКЕР м. Истор. 1. Почетна титла на придворен, по-ниска от камерхер.
2. Лице, което има такава титла. Положението, което заема той при двора на императора, .., го поставя в конфликт с чувството за собствено достойнство: един велик поет, горд жрец на Аполона и — камерюнкер, придворен лакей! Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 83. // Длъжност на лице с такава титла. Величеството пожелало красивата Пушкинова жена Наталия Николаевна Гончарова да танцува в двореца и назначило поета за дворцов камерюнкер, длъжност, която се давала на юношите. „Тя е твърде неприлична за годините ми“ — пише Пушкин в дневника си. А. Каралийчев, С, 122.
— От нем. Kammerjunker през рус. камерюнкер.