КАМИЗО̀ЛА ж. Остар. 1. Риза от по-тънка материя, използвана като долно облекло или нощница. Беше свалила [Калиопа] дългата си рокля и стоеше пред него [Шакир] в тънка, прозрачна камизола. Ст. Дичев, ЗС I, 578. Вместо нощница [жените] употребявали камизола и фуста. Б. Божиков и др., ИО, 63.
2. Къса женска или мъжка дреха с широки ръкави. Тогава не можеше да мисли за нищо друго освен как ще го [Кондарев] посрещне и какво ще стане, а тя [Дуса] го посрещна с къса камизола над ризата, боса, уплела чудесната си тъмноруса коса на дебела плитка. Ем. Станев, ИК III, 115. На първия план на картината се вижда белоръка жена в блестяща черна дреха, която дои една крава. Друга жена в червена камизола и фланелена фуста отнася пълно ведро. К, 1927, бр. 111, 3. Мъжкото облекло [през Ренесанса] се състояло от: камизола, мантия, кюлот и калцуни. Камизолата приличала на стегната жилетка с ръкави. Б. Божиков и др., ИО, 37.
— От ит. camisola през гр. καμιζόλα. (Вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български, ГСУ, 1960, 207).