КАМЍЦА ж. Умал. от кама; малка кама, камичка. Малко Андрея замина — / Исат са назад повърна, / та си Андрея юдари / с негова остра камица. Нар. пес., СбНУ XLVI, 209. Стоян му [на Гургул] нищо не рече, / най си камица извади, / та ѝ [на жена си] главица отряза / и си са в срце прободе. Нар. лес., СбНУ XLVI, 119.