КА̀МНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Каменен. Посадила зелен пипер / под гора, под вода, / под три мости камнени. Нар. пес., СбБрМ, 366. Камнени мост не питай се, / лудо младо, не надей се, / мене майка не ме дават за тебе. Нар. пес., СбБрМ, 366. Да си станала убава Яна, / се затворила камнени дворе, / камнени дворе, железни порти, / шчо си стояла девет години. Нар. пес., СбАИ, 132.


Източник: Речник на българския език (онлайн)