КАМШЍЦА ж. Есенно градинско цвете с разклонено стъбло и прилични на карамфил оранжевожълти цветове, с възтежка миризма; камшиче2. Tagetes erectus. — Яно мари, боже, Яно!. .. Отгде взе ти латинка?. .. Я вижте, какви хубави хубави латинки!. .. —· Я вижте: ялдъзка, върбица, камшици! Боже, пуста Яна, отгде взе тия цветя? Ц. Церковски, Съч. III, 74. Пешевски и Радка вървяха по средната вада, от двете страни на която бяха нацъфтели камшици с къдрави венчета. Ст. Марков, ДБ, 454. Едногодищни растения са петуниите, .., копривката, .., безсмъртничето, камшиците, .., калдъръм-чето и др. Ив. Димитров, ОП, 15.


Източник: Речник на българския език (онлайн)