КАМШЍЧЕ1, мн. -та, ср. 1. Умал. от камшик1; малък камшик. Тънък и висок като минаре, пристегнат, пригладен, .. — Екрем бей пристъпваше отмерено, бавно, потупвайки с камшиче кожените си гамаши. Д. Калфов, Избр. разк., 21. Вдаден в размишления, от време на време шибваше [селянинът] конете. Тогава чувствуваше нужда от движение и размахваше камшичето. Ем. Станев, ИК III и IV, 335. След него [Герджика] с една спретната бичинка (камшиче) в ръце и с горда постъпка идеше г. Исидор Хрисодактил. Π. Ρ. Славейков, ЦП I (превод), 152.
2. Обикн. мн. Удължени подобно на камшиче елементи на някои ръкописни букви (д, з, у ц, щ). Поглъщаше [Цветан] жадно всичко, което изричаше младата учителка. Изписваше на плочката си с изплезено от старание езиче чертичките, ченгелчетата, бастунчетата и камшичетата, които тя задаваше на учениците си в часовете по писане. Г. Русафов, ИТБД, 267. С полегати, старателно изписани думи, над които буквите „б“ и „в“ развяваха тънки преплетени камшичета, синът съобщаваше на своя баща, че времето край морето е хубаво. Ив. Давидков, КХ, 11.
КАМШЍЧЕ2, мн. -та, ср. Камшица.
КАМШЍЧЕ3, мн. -та, ср. Обикн. мн. Биол. Нишковидни протоплазмени придатъци на клетките, които служат за движение на едноклетъчните организми, а при многоклетъчните — за раздвижване на водата около тялото, за въвличане на хранителни вещества и изхвърляне на непотребните. Някои от планктонните водорасли имат камшичета за активно плаване, но движенията им не са достатъчни, за да ги предпазят от потъване. В. Петрова, PC, 15. Движения с камшичета се наблюдават при едноклетъчните камшичести, както и при сперматозоидите. ОБиол. X кл, 55. На предния си край еуглената има вдлъбнатина, от която излиза прозрачно, мъчно видимо протоплазмено камшиче. Зоол. VII кл, 12.