КАМШЍЧЕН1, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до камшик1. Всред воя на вятъра, всред камшичените удари на градушката той ясно отдели плисъка на пороен дъжд. М. Смилова, ДСВ, 288. Възпей, ο музо, оня долен / и пагубен фашистки бяс, / със който днеска бай Никола / стражари праща срещу нас. / За гръм и за камшичен плясък / ти стихове му нареди. Хр. Радевски, Избр. пр II, 91.
КАМШЍЧЕН2, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Бот. Който се отнася до камшик2. Камшичните цветове имат форма на житен клас.
КАМШЍЧЕН3, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Биол. Който се отнася до камшиче3; камшичест. Най-вече са нарасли живеещите по дъното животни като мидите, които получават по-сигурно плодовете от това „биологично наторяване“, тъй като двуразделките, камшичните инфузории и солите падат върху тях. HTM, 1961, кн. 1, 11.