КАМЪНЯ̀К, мн. -ци, м. Диал. Камънак. Тиха Рила тука, при всичко че носи такова успокоително прилагателно, пак си е гръмлива, пени се между камъняците и оглаша с ека си целия дол. Ив. Вазов, Съч. XV, 42. До ден днешен в Дунево посреди селото стърчи струпина с камъняк и обрасла в бурени срутина — дядова Хаджиев юртлук. А. Страшимиров, А, 577. Рекъл царот на буките: „А бе кой ще се наеме да заптиса насреща оня камъняк, да ми не блести в очите?“ Н. Хайтов, ШГ, 167.