КАМЪ̀ШЕН1, -а, -о, мн. -и, прил. Тръстиков. Каракаш гледаше играта и пушеше с камъшеното си цигаре. К. Константинов, Избр. разк., 139. На двете ѝ [на масата] страни са старателно наредени прочитни книги — .., а по средата е сложен голям железен дивит и до дивита малка паничка, в която стоят няколко пачи пера и камъшени клечки за писане. Д. Немиров, Б, 38.
КАМЪ̀ШЕН2, -а, -о, мн. -и, прил. Папурен. Рилски бавно изкачи стълбата, разгъна камъшената рогозка върху дъските. К. Петканов, В, 222.