КАНАВА̀ЦА ж. Груба, рядко тъкана ленена, вълнена или конопена тъкан, която се употребява за подложка на предници, яки и ревери на горни дрехи, за да им се придаде по-устойчива форма. Върху тезгяха имаше платове, канаваца, вата и всякакви изрезки, шивачът почна да ги сбира бързо. Й. Радичков, СР, 150. Вълнената канаваца е .. хубава по качество, но при намокряне силно се свива. Т. Кръстев и др., ТГДО, 61.
— От венец. canavaza през гр. καναβάτσα, καναβάτζα. (Вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български и в другите балкански езици, ГСУ, 1960, 208).